Моята история: Излекувах се от тревожно разстройство и натрапчиви мисли, доколкото е възможно!

Ето кои са моите изпробвани методи и как се лекува посттравматично генерализирано тревожно разстройство, натрапчиви миси и паник атаки. Кой е най-добрият антидепресант? Билкови хапчета и чай. Форум. Мнения за Дуласолан. Премахване на натрапчиви мисли

Ще ви разкажа за своя собствен опит при лечението ми на тревожно разстройство и натрапчиви мисли. Как и с какви средства съм се излекувала от него. Казвам се Боряна Лалева и искам да споделя своите преживявания при перипетиите ми покрай лечението на тревожност и свързаните с нея разстройства. Нека да започва с това:

Как се лекува генерализирано тревожно разстройство?

Първо да кажа, че доста се лутах. Затова и се съгласих да опиша своя случай, да съкратя мъките на други като мен. Не съм имала с кого да се съветвам, рових, питах, хващах се за сламка. Сега вече знам доста неща.

Имам генерализирано тревожно разстройство. Отключи ми се от автомобилна катастрофа. Тя не беше нещо ужасно, но ми се отрази – излязох болен човек. Болестна тревога. Тази тревога се активираше по повод и без повод (бая време ми отне, докато го разбера).

Търсейки лечение, разбрах, че трябва сама да си помогна, без да пренебрегвам специалистите. Те дават по-общ поглед към нещата. Правилното за мен беше комбинация от всичко, но ще разкажа едно по едно.

Добър специалист по страхови неврози е Велизар Вангелов, тел.: 0888 373 195, адрес: София, ул. “Ралевица” 73 или му пишете ТУК: Онлайн консултация с психиатър!)

Кой е най-добрият антидепресант за паническо разстройство?

Серопрам

Като начало ми предписаха лекарство, за да овладеят силната ми изнервеност. Първото ми такова хапче беше Серопрам. То увеличава серотонина в тялото ми, значи провокира радост. Успокоиха ме, че няма да привикна с него и лесно ще го спра. Не бях особено спокойна. Питах кой е най-добрият антидепресант за паническо разстройство, но всеки казваше различно име. Накрая разбрах – за всеки пациент е различно. Най-доброто е това, което те кара да се чувстваш добре.

Дуласолан

За предотвратяване на повторна поява на симптомите ми смениха хапчетата с Дуласолан. Това повишавало не само серотонина, но и нордадреналина в нервната система. Било хубаво при депресии, но най-вече при генерализирано тревожно разстройство, точно каквото беше и при мен. Тъй като имам постоянна изнервеност, Дуласолан ми се отрази добре.

Вижте още мнения за антидепресантите при тревожност и оставете и вие своя отзив ТУК!

По онова време много повярвах на лекарствата и даже си направих труда да си ги събера в един прегледен списък.

Лекарства за социално тревожно разстройство

За момент направо се загубих сред десетките имена на лекарства. Но като се вгледах внимателно, се оказа, че не са чак толкова много. Всъщност са само 5-6 вида, а от всеки вид вече има по няколко имена на различни производители. Аз лично не смятам, че има някаква съществена разлика между тях.

• Есциталопрам запазва високи нива на серотонин в тялото. Дават го на пациенти, които се влошават от трицикличните антидепресанти. Много помагал при тревожни и панически разстройства – значи беше за мен. Не се спрях точно до това лекарство, но пих по 1-2 хапчета от няколко такива лекарства – Елицеа, Ленуксин, Ципралекс;
• Дулоксетин се води към умерените в действието си препарати. Специално го избират при психически разстройства, които удрят в стомаха и червата и се развива чисто физическо заболяване, ама поради психиката. Аз пробвах за кратко време Дуласолан, но има още Дуксет, Аритави, Дулсевия и още няколко;
• Циталопрам спада към бицикличните лекарства. Аз съм вземала Серопрам, но подобно било действието и на други като Сертралин (Золофт), Пароксетин (Сероксат), Тразодон (Тритико).

При моя тип разстройство може да изпишат не антидепресант, а транквилант или седатив – подобни лекарства, които успокояват, намаляват възбудимостта. Всички те влияят на психиката. Кое точно ще бъде избрано – май е малко и на късмет.

С времето се запознах с други тревожно-болни като мен и постепенно полека-лека си оттеглих пълната сляпа вяра към лекарствата.

Форум за тревожно разстройство

Свързах се с други като мен и чух различни истории. Направихме си група във Фейсбук, споделяме лекарства и лечебни методи. Повече ни влече към натуралните и естествените средства.

Повечето хора са се разболели точно като мен – от шок, от много силен моментен стрес. Разказват, че с времето изпадат в едно по-поносимо, но пък трайно състояние – тревожността се усеща на заден план и на моменти изплува нагоре и става страшно.

Разговорите с хората ми помогнаха по-добре да разбера своята болест. Затова ви предизвиквам да се включите и вие – разкажете как понасяте тревожността, как се борите с нея. Така ще помогнете и на другите, но най-вече на себе си.

При мен стана така – споделях и с мен споделяха, а това ми помогна да разбера по-добре себе си и заболяването си. Форум за тревожно разстройство може да бъде спретнат на всяко място, където хората общуват, дори в коментарите под моя разказ.

Вижте нашия форум за тревожно разстройство и оставете и вие своя въпрос или идея във връзка с лечението на това заболяване ТУК или по-долу под тази публикация!

Особености на посттравматичното

генерализирано тревожно разстройство

Моята позната Калина с месеци събирала смелост да отиде на психолог. Когато влязла в кабинета, не знаела с какво да започне. Животът й бил стандартно-нормален – разбирателство със съпруга, здрав син, нелоши заплати. Родителите помагали, ходели на почивки. Нямало нито една причина за постоянната тревога, която измъчвала Калина.

За неин ужас започнали паник атаки, не можела да спи, дразнела се от шумове, имала кошмари. Заради пристъпите спрели почивките, дори трудно ходела на работа. Постоянно се тревожела, че ще се случи нещо ужасно – я с детето, я с мъжа.

С психолога почнали да връщат лентата назад и причината изскочила. Преди години Калина станала свидетел на катастрофа. Било кърваво и грозно. За момента съзнанието ѝ е потиснало изживяването, но то започнало да я яде отвътре.

Калина ме накара да осъзная, че при нашите разстройства винаги има шокова причина за отключване. Може да не е видна, както е при мен – аз преживях катастрофа. Може да е скрита като при Калина – тя е била само свидетел. Но мозъкът е изживял шок и ето че се е получило заболяването.

Посттравматичното стресово разстройство винаги е свързано със силен стрес. Това е задължително условие – наличието на травматична ситуация. Без значение дали болният е участвал в тази ситуация, или е бил само свидетел. Особеност на посттравматичното разстройство е тази реална травма. Необходимо е да я изнамерим, колкото и съзнанието ни да се стреми да я скрие от нас. Това е важно, за да започне реалното излекуване.

Симптоми за генерализирана тревожност

Ани е друга моя приятелка по болест. За разлика от Калина, тя знаеше какво е породило нейната болестна тревожност. 2 години Ани се грижила за раково-болната си майка, обгрижвала я, окуражавала я, подкрепяла я. Но самата тя не издържала.

Ани изглеждаше супер напрегната – мускулите ѝ бяха супер стегнати и правеше всякакви  безсмислени движения. При нея видях класическите симптоми на генерализирана тревожност – безпричинна тревога, моторно напрежение и повишена вегетативна активност.

• Тревогата е ясна, но другите два симптома са по-интересни.
• Моторното напрежение представлява постоянна напрегнатост на мускулите, суетене, невъзможност на човека да се отпусне, да се успокои, да застане мирно. Тази напрегнатост ясно се вижда в областта на раменете – при Ани бяха стегнати като камък. Имаше и главоболие зад тила. Като я хванеше, я държеше с дни.
• Третият симптом е вегетативната активност. Това е изсушаване на устата, трудно гълтане, къркорене на червата. При Ани беше в друга насока – трудно дишане, притискане в гърдите. При криза се задушаваше и ѝ се виеше свят. Имаше сърцебиене. Абе, страшна работа.

Излиза, че болестната тревога ни разбичква тялото и се отразява на какво ли не. Освен това ни заблуждава. Мислим си за чревни болести, или пък за нещо сърдечно, а то се оказва психиката.

Към тези три класически симптома спокойно добавям един от мен си – това са натрапчивите мисли. Те пораждат неясната тревога. Може да не ги хванете веднага. В началото са размити, нямат връзка с действителността. Но ако много внимавате и се наблюдавате, ще видите, че имате натрапчиви мисли. Ето пример с мен и моите приятелки:

• При мен натрапчивите мисли бяха следствие от катастрофата. Създал ми се е страх от превозни средства и пътуване, от излизане на улицата;
• При Калина имаше същия провокатор (катастрофа), но с различно последствие. Тя е видяла крехкостта на живота и се страхуваше, че може да стане инцидент и някой от близките ѝ да умре;
• При Ани се беше развил страх от болести – заради преживяванията от майка ѝ. Тя стоеше напрегната и се „ослушваше“ в тялото, стараейки се да хване максимално рано признаците на разболяване.

Стигнах до извода, че трябва да се борим с натрапчивите мисли. Не вярвам в помощта на лекарствата тук. Трябваше да се заема сама.

Бързи начини за премахване на натрапчиви мисли

Натрапчивите мисли възникват спонтанно. Не можем да ги управляваме. Забелязах, че изплуват при чута дума или някакъв звук (при мен – от изсвирване на спирачки). Щом един път се активират, те завземат цялото внимание. Напрягат, концентрират върху себе си, причиняват дискомфорт. Направо ми съсипват целия ден.

С натрапчиви мисли не се живее пълноценно. Обявих им война. Изрових няколко упражнения от интернет и всичко съм изпробвала върху себе си.

#1 Да „хвана“ натрапчивата мисъл

За да се борим с натрапчивите мисли, първо трябва да ги идентифицираме. Те се повтарят отново и отново, но с някакви вариации. Накрая се превръщат в навик, а навиците са незабележими. Трябва да си кажеш: стоп, и да разгледаш всяка мисъл, която ти идва в главата.

Аз си направих следната игра: представям си своя мозък или съзнанието си като голяма сива област. Представям си, че вътре в него няма мисли. Те идват отвън. Поставих бариера на входа към мозъка и си заповядах да спирам всяка мисъл на бариерата, да я оглеждам и да решавам дали да я пусна, или да я върна.

Така залових своите натрапчиви мисли. Не беше лесно, защото не бяха ясно формулирани. Бяха нещо като усещане за бъдеща катастрофа, за опасност, за беда.

Накрая като добра ученичка формулирах своите натрапчиви мисли. Те звучат така:

• Предполагам, че автобусът, в който се возя, ще катастрофира.
• Предполагам, че както вървя по тротоара, някоя кола ще изхвръкне от платното и ще ме премаже.

И изводът: аз не се чувствам в безопасност на улицата и в преводни средства. Всеки момент очаквам, че ще се случи инцидент и ще пострадам.

#2 Да помисля над решението

Прочетох някъде, че положителното мислене е безсмислено, ако няма положително действие. Трябваше да направя нещо, за да огранича вредата от натрапчивите мисли.

Нямаше полза да се убеждавам, че на улицата или в автобуса е безопасно. Разбира се, че не е безопасно! Ключът за мен беше да приема положението и да се опитам да го контролирам.

Започнах да излизам с пълното съзнание, че сега ще се разтревожа, че ще се почувствам застрашена. В очакване на реакцията, последствията се оказваха много по-слаби. Осъзнатото мислене се оказа решение. За вас може да е друго, не знам.

#3 Медитация и осъзнато мислене

Медитацията и практиките за улавяне на мисли ми помогнаха да поставя съзнанието си под контрол. Преди това в главата ми беше някакъв хаос от мисли – едно минава, друго идва, абсолютно безконтролно. Упражнявам се да оставам без мисли в главата, а след това да контролирам какви мисли се пораждат. Съсредоточаването върху избрани мисли ми помогна да премахна напълно потискащите мисли, които ме нападат „от засада“.

Ето едно любимо мое упражнение: стоя спокойно, изпразвам си главата от мисли. Някои все пак се промъкват, но аз ги наблюдавам и внимателно ги изпращам да си отидат. Почти изпразвам съзнанието си и започвам да се чудя каква ще е първата мисъл, която ще дойде при мен. Докато се чудя, се получава абсолютно празно пространство. После мисълта идва, аз я изпращам да ги отиде, а не се концентрирам върху нея – просто не мисля за нещото, което тя ми носи. И пак си правя празно пространство. С времето това време без мисли се увеличава. Дава невероятно спокойствие.

#4 Преобръщане на натрапчивата мисъл

Става чрез преобръщане на смисъла или изопачаване на мисълта до абсурд. Казвам си – ето сега се качвам в автобуса и точно този автобус ще катастрофира. В града има 1000 автобуса, но ще катастрофира точно моят. В автобуса има 50 души, но ще пострадам точно аз. И като развивам тази мисъл, започвам да я правя толкова изопачена, че накрая самата аз я възприемам като смешна и абсурдна.

#5 Помощ от билки

За билковото лечение ме открехна Галина, една позната от форума за тревожни разстройства. Разказа ми как с пиене на успокоителни и пречистващи билки е повлияла на психиката си. Пробвах и разбрах, че е права – много помагат, заедно с другите упражнения. Билките дойдоха на мястото на лекарствата, но смяната на едното с другото я направих постепенно.

Аз се спрях на Демир бозан, защото е сбор, направен точно за такива болести като моята. Доверих се на Галина, която е пила няколко неща, преди да изпробва Демир бозан, и направо започнах с него. Тези билки ми дадоха основата да продължа да се боря с натрапчивите си мисли.

Усетих осезаемо успокояване. Най-важното е, че повлияха на физическите симптоми – сърцебиенето и треперенето спряха, изчезна шумът в ушите и усещането за въртене на околните предмети. Наистина са хубави билки. Но сега ще спра дотук, защото за тях разказвам повече в друга моя статия към която давам линк най-долу в този материал. Там и ще разберете финала на цялата история с генерализираната тревожност. А сега няколко общи наблюдения, конкретни упражнения за контрол на мисълта и съвети от опит:

Какво е тревога?

Поначало тя е естествена реакция на човека, която работи чрез ума и тялото. Тревогата е естествена система за сигнализация, която се активира при опасност.
Тялото и умът реагират на опасността чрез чисто физически симптоми – сърцебиенето и дишането се учестяват, мускулатурата се напряга, дланите се потят, ръцете се разтреперват. Това е реакция на организма в резултат от прилива на адреналин и на други химически вещества. Тялото се готви за борба, за спасение. То се приготвя да оцелява.

Реакцията на страха трябва да се преработи мигновено. За секунди мозъкът трябва да прецени дали опасността е реална или не. Мозъкът може да деактивира сигнализационната система и да отпусне нервите.
Но ако умът също е на мнение, че има опасност, готовността остава.

Нормална тревога

Има такава. Нормално е за всеки, който живее и диша, да изпитва на моменти безпокойство. Страхът от бъдещо неизвестно, очаквана опасност, някакъв проблем… ситуациите са различни.

Чувството на тревога може да бъде и по-интензивно, ако ситуацията е сериозна. В мек вариант го усещаме като изнервеност. По-интензивното безпокойство изпитваме като страх и дори паника. Напрежението и стресът също са форма на безпокойство. Например страхът от явяване на интервю или от ново запознанство.

Та, говорех за нормалното безпокойство. Кое е нормално и кое – болестно? Тревогата пред някакво изпитание е нормална. В такива моменти потните ръце или изнервеният стомах – пак са нормални.
Болестно е, ако е прекалено силно и ни пречи да действаме. Ако изпадаме в ступор, не можем да кажем дума. Вместо да сме готови на повече, да загубим силите си.

Чудила съм се има ли разлика между

Безпокойство и тревога?

Безпокойството е нещо моментно, за кратък период, а тревожността – продължителна и дори постоянна. Затова се казва: тревожни разстройства. Болният постоянно е под пресата на страха и изнервеността.
Всички тревожни разстройства имат нещо общо: тревогата се изпитва много често, прекалено силно и не пасва на ситуацията, а е много по-силна.

Постоянно безпокойство

Ако по-често сте тревожни, отколкото спокойни, значи сте минали границата на нормалното. Постоянното безпокойство е болестно.
Друго понятие, което срещам и му търсих обяснение, е

Обобщена тревога

Значело, че се безпокоиш за много неща принципно, а не за нещо конкретно. Например боиш се за здравето си, а не за конкретен проблем със здравето. Боиш се някой да не пострада – но не защото има причина, а просто ей така.
Обобщената тревога води към генерализирана тревожност. Усеща се като постоянна тежест.

5 начина да се преборим с тревожността

Първоначално се отнесох с насмешка, но бях притисната от обстоятелствата да взема мерки. Опитах и сега не се смея. Не се присмивайте и вие, тези правила работят.

1. Водене на дневник – записвайте по едно и също време на денонощието своите усещания. През 7 или 10 дни си прочитайте написаното и мислете върху него. То ще ви дава ценна информация дали се подобрявате или нямате ефект;
2. Разходки на открито – това е прекрасно срещу тревожността. Ходенето, карането на велосипед, подскачането – всякакви ритмични действия успокояват и ни вкарват в нормален ритъм. Аз обичам да ходя на дълги дистанции, но това го постигнах с времето. Започнах с половин час вечер и това е първото, което ми донесе усещане за щастие;
3. Физическо натоварване – малко, но редовно. Мързеше ме, признавам, но се пристрастих. Малка гимнастика сутрин по съвсем различен начин настройва деня. Помага и на хормоните;
4. Контрол – не върху всичко, то не е възможно. Например теглото не може да се контролира, но начина на хранене – да;
5. Никакво бързане – бързането провокира тревожност, несъзнателно. Създава се усещането, че ще стане нещо лошо, ако не се справим, ако времето не ни стигне. Щом се разбързам, аз насилствено се карам да спра и се питам: Колко ми е важно? Какво рискувам? Повечето пъти отговорът е: нищо или нищо важно.

Капки на Бах

• Цветен еликсир – комбинация от 7 растения, предназначена за премахване на страхове. Той е добър за природно страхливи хора, на които този проблем е вроден. Помага за преодоляване на плахото отношение към живота като цяло;
• Цветен еликсир – комбинация от 5 растения за сън.
• Rescue – съчетание, предназначено за състояния на страх и напрегнатост. Помагат както профилактично, при перманентни проблеми, така и в специални моменти на високо напрежение;
• Rescue Night – комплекс, при който се поставя акцент върху безсънието. Успокоява емоционалното превъзбуждане, което пречи на бързото заспиване и здравия сън;
• Капки №6 против тревожност – био еликсир за успокояване на нервите и отпускане на психиката.

Тези и други средства ми помогнаха да се излекувам от тревожността. Повече може да прочетете в други мои разкази, които съм публикувала в интернет, например този, към който давам линк по-долу! Успех и споделете и вие своите начини в коментарите!

Ваша: Боряна Лалева

Още ценни идеи ще намерите в продължението на разказа на Боряна Лалева ТУК: Как се излекувах от тревожно разстройство с билки и други методи!