Генетичните маркери са като уникален пръстов отпечатък във вашата ДНК, който разкрива истината за биологичното родство. Тези малки участъци от генетичния код са ключът към установяването на бащинство с точност от над 99,99%.
Тестът за бащинство анализира минимум 15-20 специфични генетични маркера, сравнявайки ДНК профилите на детето и предполагаемия баща, за да потвърди или отхвърли биологичната връзка между тях. Процесът е толкова прецизен, че дори един несъвпадащ маркер може да изключи бащинството.
Може би се чудите как точно работи този процес? Представете си, че генетичните маркери са като пъзел – детето наследява половината си маркери от майката и половината от бащата. Когато правите ДНК тест за бащинство, лабораторията търси точно тези съвпадения в генетичния код.
Как се определя биологичната връзка?
ДНК тестовете за бащинство са изключително прецизен метод за установяване на биологична връзка между предполагаем баща и дете. Чрез анализ на специфични генетични маркери, можем да определим вероятността за бащинство с точност над 99.99%.
Основи на ДНК тестовете за бащинство
ДНК тестът за бащинство изследва генетичния материал от бузова намазка или кръвна проба. Вашето дете наследява 50% от ДНК-то си от майката и 50% от бащата.
Лабораторията анализира минимум 15-20 различни ДНК локуса, за да получи надежден резултат. Всеки локус съдържа два алела – един наследен от майката и един от бащата.
При съвпадение на алелите между детето и предполагаемия баща на определен локус, това подкрепя биологичната връзка помежду им.
Ролята на генетичните маркери
Генетичните маркери са специфични участъци в ДНК-то, които варират между отделните индивиди. Те са ключови за определяне на бащинството.
Основни типове маркери, които се изследват:
- STR маркери (къси тандемни повтори)
- SNP маркери (единични нуклеотидни полиморфизми)
- VNTR маркери (вариабилен брой тандемни повтори)
Колкото повече генетични маркери съвпадат между детето и предполагаемия баща, толкова по-висока е вероятността за бащинство.
Изчисляване на вероятността за бащинство
За всеки изследван локус се изчислява индивидуален Paternity Index (PI). Той показва колко пъти по-вероятно е предполагаемият баща да е биологичен родител спрямо случаен мъж.
Combined Paternity Index (CPI) се получава чрез умножаване на всички индивидуални PI стойности. CPI над 100 000 се счита за убедително доказателство за бащинство.
Крайната вероятност за бащинство се изразява в проценти:
- 99.99% – практически доказано бащинство
- 95-99% – много вероятно бащинство
- <95% – съмнително бащинство
Практическо приложение и точност на тестовете
Съвременните ДНК тестове за бащинство предлагат точност над 99.99% при правилно взети проби и анализ в акредитирана лаборатория.
Процедура на пробовземане и анализи
Пробовземането се извършва чрез безболезнен букален секрет (проба от лигавицата на бузата) с помощта на стерилен тампон. Можете да направите теста във всеки офис на Laboratoria.bg имат множество специализирани центрове.
Процесът отнема около 5-10 минути и не изисква специална подготовка. За бебета под 3-месечна възраст се препоръчва вземане на кръвна проба за по-надеждни резултати.
Анализът включва изследване на 21-24 генетични маркера между предполагаемия баща и детето. Лабораторната обработка отнема 3-5 работни дни.
Типични случаи и статистики
В 30% от случаите тестовете за бащинство се правят още преди раждането – след 10-та гестационна седмица чрез неинвазивен пренатален тест.
Най-често срещани причини за тестване:
- Съмнения в биологичната връзка (45%)
- Съдебни дела за издръжка (35%)
- Имиграционни процедури (15%)
- Медицински причини (5%)
При положителен резултат комбинираният индекс за бащинство надхвърля 99.99%. Несъвпадение в повече от 3 маркера категорично изключва биологично бащинство.
Марта Савова е журналист и писател, специализиран в областите здравеопазване, технологии и наука. С над 20-годишен опит в сферата, тя е публикувала множество изследователски статии и има страст към споделянето на знания. Марта е редовен сътрудник на различни медии.