Или как храната се превръща в човек, а човекът се превръща в бог (или маймуна).
Преди да минем към темата за храненето, нека кажем няколко думи за смирението като ключ за Портата към духовния свят. Днес смирението се счита за безхарактерност. Има обаче хора, които още отпреди раждането си носят със себе си способността за смирение и преклонение пред истината. Това им осигурява по-лесен достъп до висшето познание или ясновидството. Те определено не са се родили като бяла страница или табула раза, върху която битието да пише с мазни пръсти и да оформя съзнанието им. Всъщност никой не се ражда като табула раза.
Съдържание:
1. Възпитание, себевъзпитание и други пътища
Други получават подходящите качества чрез възпитанието. В училище по-скоро няма да ги научат на смирение и допускане на нещо по-висше от човека. Там ще им обяснят, че са незначителни чаркове в машината на обществото, че ще трябва да работят за заплата и да слушкат, много да слушкат. Освен това ще им се наложи постоянно да се съревновават с другите, да се борят така, както класите и видовете се борят в своята междукласова и междувидова борба съответно по Карл Маркс и Чарлз Дарвин. Също ще научат, че ще бъдат непрекъснато оценявани от чичовците и лелките. По шестобалната или по друга система.
Тези и други внушения на училището ликвидират всяка наченка на гениалност у децата. Когато пораснат те могат да развият етичния си индивидуализъм и способността си да променят света, но само ако успеят да преодолеят натрапеното възпитание в марксическите ценности. Очакват ги забележителни пречки, когато решат да се научат на смирение, на идеали, на това – да бъдат човеци в истинския смисъл на думата. Ще трябва наново да се възпитават, вече сами.
2. Модерният светоглед:
Такъв е ефектът от материализма. Той не допуска смирение, защото човекът е обявен за господар на всичко, за собственик на живота си, който може да прави с тялото си каквото си пожелае, защото то е само негово. Не се позволява жертвоготовност, защото според добрия материалист след смъртта няма нищо и просто няма смисъл да се жертваш. Не може да се говори и за преклонение пред истината, тъй като според материалиста истината е разтегливо понятие. За един човек истина е едно, а за друг – нещо съвсем друго. Материалистът казва: “Аз се прекланям само пред това, КОЕТО СЧИТАМ за истина”.
Повечето ни съвременници няма как да знаят, че сетивото за истината работи само в случаи на смирение, самонаблюдение и вътрешен покой. Само когато успееш да се освободиш от симпатиите и антипатиите и да отделиш чувствата си от себе си, така че да можеш да ги наблюдаваш. В понятието емпатия се влага смисъл само на състрадание, тоест да се направиш, че разбираш как се мъчи другият човек. А истинската емпатия също е качество на сетивото за истината.
Точно днес е важно да се обърне внимание на тези неща, когато думата „бездуховност“ се отнася към хора, които не четат достатъчно Паулу Коелю или не слушат Паул Хиндемит, но не и към тези, които не признават духа и съществуването на човешката душа.
3. Критиката е подобна на омразата и завистта
Критиката и осъждането могат да се разглеждат като обратното на преклонението, на уважението, смирението и жертвоготовността. Модерно е критиката да се нарича хейт, тоест тя е вид омраза и може би завист. Критиката и осъждането са по-скоро от страната на Ариман, докато на другия полюс стои Луцифер. И двата полюса имат плюсове и минуси и изпадането в техните крайности може да доведе до плачевни резултати.
Днешната цивилизация се хвърля по-скоро в посоката на Ариман със своето критикарство и отрицание. Но и тоталната луциферизация няма да доведе до нещо кой знае колко по-добро. Днес приоритет има прогонването на душевните сили и стремежа към максимална бездуховност и всезнайство. Според съвременната религия хората, които са живели 200 години преди нас, са били изключително прости и наивни. А тези, които днес допускат съществуването на Духа, се нуждаят от лечение. Чрез ваксина или розови хапчета.
Може би затова в наши дни философията е в криза, а изкуствата и политиката са завладени почти изцяло от траша на постмодернизма. Според него високото се сменя с ниското, чалгата и мутрите са на почит, бездарието и измамата са обект на всеобщо преклонение. А който продава най-добре душата си, принципите и идеалите си, се счита за най-талантлив и достоен.
4. Три възгледа за храненето
Понеже тази седмица темата ни все пак е за храненето, да споменем, че и там властват две полярни концепции. Едната – на луциферическия двойник, ни убеждава, че можем и без храна, а само със слънчева светлина и въздух. Другата – на ариманическия му колега: че човек е само това, което яде. Ако ядеш само агнешко, рано или късно се превръщаш в агне. Ако ядеш пилета, ще станеш пиле. И двете са еднакво абсурдни. Може би затова Христос казва при едно от изкушенията в пустинята, че не САМО с хляб ще живее човек, но и с всякое слово, което излиза из Божиите уста.
На Тайната вечеря също не похапват слънчеви лъчи или лъчи от съзвездието Алфа Кентавър, макар и да не наблягат на кулинарното разнообразие и гурманството. Там става нещо по-специално. То според нашите приятели алхимиците е било вариант на т.нар. Космическо причастие:
Твърдата храна или “хлябът” съответства на небесната твърд, на неподвижните звезди или зодиакалния кръг, или още на пространствените взаимодействия.
А “виното” е подвижната кръв на Христос и на човечеството, това са времевите съответствия или планетните влияния.
Чрез храненето, ако човек го прави осъзнато, той може да придобие достъп до неизчерпаемо количество енергия, сила и жизненост, за да пресътворява действителността около себе си. Не да се превърне в агне, пиле или магаре, а да твори света, в който живее.
5. Какво наистина ядем?
Според антропософията това, което човек приема с твърдата храна, не е особено съществено за неговото хранене. От храната се строят само мозъкът и нервните тъкани, нервната система. Цялото си останало тяло той приема от въздуха и светлината. При това светлината се разглежда в един особен смисъл – като субстанцията, която прониква през всяко от 12-те ни сетива. Това са различни модификации на светлината, които проникват през органите на слуха, зрението, равновесието, обонянието и тъй нататък.
Човек буквално може да подуши разликата в аромата на въздуха по време на изгрева или на залеза. Може да преглътне този аромат, защото ароматът често се превръща във вкус. Може да „вкуси“ с ушите си каква е разликата между музиката на Антон Брукнер и „Бубулечка кючек“. Чрез очите си може да опита шопската салата или солените бадеми. Но може да усети и какво е добър вкус в обличането, в живописта и архитектурата. Неслучайно за естетическия вкус се казва, че той е тъкмо вкус, а не нещо друго. Също така хората умеят да консумират връзката си. Това не е метафора. Някои стават 130 килограма след като си намерят брачен партньор. По улиците постоянно се разминаваме със сладурани, а преди Фейсбук един от най-популярните сайтове в България беше Сладур.Ком. Изразът “духовна храна” се е превърнал в клише, което означава някакви интелектуални достижения. Но цар Давид пише в Псалм 119:1-16. „Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! По-сладки от мед в устата ми!”
6. Хранене, смърт и Възкресение
Това беше луциферическата страна на проблема за храненето. Тя не винаги е зла и опустошителна, а само когато изпаднем в крайност. Тези светлинни и въздушни действия изграждат “телесното битие” на човека.
Когато ядем агнешко, ние не се превръщаме в агне, защото субстанцията на агнешкото – светлината в него, претърпява цялостно преобразувание или транссубстанциация. Тя се дематериализира и се превръща в нещо друго, по-висше. Ако ние не успеем да дематериализираме храната, тя става за нас отрова.
От другата страна е голямата загадка на храненето: Как агнешкото се превръща в човешка плът, при това не каква да е човешка плът? При това не каква да е човешка плът, а органически сродна с конкретния Аз, чието е тялото. Защото човекът не е хомо сапиенс, а всеки отделен индивид е отделен вид. Така пише в книгата „Теософия„.
Затова ние трябва да разбираме храненето като космическо посвещение, защото при него се случва едно голямо тайнство. Самата храна преминава Прага на духовния свят, претърпява един вид смърт и възкресение.
Не е все едно дали това става съзнателно или не. Колкото по-съзнателно е, толкова повече се усилва Азът на човека, именно осъществявайки споменатия баланс между двете крайности. Засилват се неговите духовни способности, възможностите му да влияе върху света, който по традиция смятаме за застинал и непроницаем.
7. Дематериализиране на света и човека
Според един текст на Игор Фишман, върху който е построена сегашната презентация, телесното битие на човека става все по-малко материално. То полека-лека се превръща в етерно. Самият свят е поел пътя към дематериализацията, подобно на храната, която умира и възкръсва. Светът постепенно се екскарнира. Една част от човечеството върви в посока на одухотворяването, а друга се свлича надолу към виртуалната реалност, към подматериалното.
На нас така или иначе ще ни се наложи в близките няколкостотин или хиляда години да се научим да се храним със светлина и въздух. Но това не бива да става на принципа на “слънцеядите”, които само поглъщат огромни количества “прана”. Прана, това е етерната жизнена сила, която се съдържа във въздуха. Защото спазвайки йогистките принципи, ние угасяваме Азовото си съзнание. Това е било модерно и работещо преди Голгота, когато това съзнание не е било толкова разпространено. Докато ние искаме да повишаваме съзнанието си.
И накрая преклонението, което се изисква като ключ към висшето познание и висшите светове, не е преклонение пред конкретни личности, така пише Рудолф Щайнер. Такава е дилемата на Хамлет: Да съществуваш или да бъдеш? Дали просто да доживееш до утре, надупчен с ваксини, защото те е страх, че след смъртта няма нищо? Тоест да се стремиш към съществуване, макар и жалко, но на всяка цена? Или да бъдеш, да се прекланяш пред истината и пред идеала, който можеш да постигнеш?
Защото само наличието на идеали те прави човек, а не това, че съществуваш някак си. Преклонението не е пред определени личности, а пред истината. Да се научим да мълчим и да слушаме, когато говори нещо по-висше от нас. Да се храним не само с хляб, кебапчета, салати и саздърма, но и с всяко Божие слово. Храненето и битието трябва да се одухотворяват, защото човечеството има задачата да се превърне в Десетата йерархия на свободата и любовта. Разбира се, при добро желание може и да се маймунизира. С това то доказано добре се справя.