Който няма, ще му се отнеме и това, което има. Какво значи тази скандална мисъл на Христос?

Духовен кредит, работа, лихва и свободен капитал – няколко основни понятия от алхимия на финансите от гледна точка на езотериката

Днес ще се опитаме да направим връзка между темата за парите и тази за преклонението и осъждането като част от пътя за постигане на познания за висшите светове. Опитваме се да свържем тези две теми и в резултат да се получи нещо уникално, което е възможно да се създаде само днес. Защото ние подхождаме интуитивно и към абзаца от книгата „Как се постигат познания за висшите светове“, и към темата за парите. Тя е обусловена от конкретните ни интереси и занимания към днешна дата.

1. Светът ни убива, но без него не можем

В самия текст, както обикновено, забелязваме скрита полярност: От една страна ни се казва, че не бива да се оставяме външният блясък на цивилизацията да ни завладее изцяло. Това би било пагубно за всяко духовно познание. А от друга страна трябва да търсим поводи за удивление именно в своето обкръжение. Ние хем трябва да сме от този свят, хем и не съвсем. Да се оставим той всеки път да ни изненадва, да не бъдем надменни типове, които си мислят, че знаят всички тайни^[1]За всеки от нас трябва да е напълно ясно, че ако човек се остави да бъде завладян от външната страна на … Continue reading.

И в другата тема – за парите, също имаме полярност. От една страна са кармичните задължения, с които се раждаме. Ние идваме с някакви дългове, кредити или сметки, които ни се предоставят и които трябва да изчистим, да ги компенсираме с някакви действия. От друга страна тези действия се осъществяват именно във външния свят, в цивилизацията, така да се каже. Или пък стават в онази част от душата ни, която може да бъде обект на наблюдение от самите нас.

2. Съзнанието определя битието и обратното

Както знаем от „Философия на свободата“, разделението на Вселената на „Аз“ и „свят“ може да се сметне и за нещо условно. Защото често пъти сме склонни да възприемаме дори части от тялото и душата си като външни спрямо Аза ни. Ако ни боли ръка или крак например, можем да отчетем болния орган като обект на наблюдение, тоест като нещо външно. Когато успеем да наблюдаваме собственото си мислене и чувствата си, също ги възприемаме като обект. А субектът, който ги наблюдава и отчита какво вършат, е този, който изисква плащането на кармичните дългове.

В един свой семинар за съзнателното преживяване на парите Армен Тиугу обяснява, че болестите и неприятностите се изпращат от съдбата и Висшия ни аз с цел да получим дадено развитие. Възможно е те да се появяват в резултат от съществуването на кармични дългове. Трудностите обикновено приемаме като външни действия, които нарушават хармонията в средата, която ни заобикаля, докато болестите се проявяват един вид вътрешно. Но както казахме, болният орган, ако е обект на наблюдение, може да се възприеме като нещо външно. А недружелюбната среда, разхвърляната стая, несериозните приятели и т.н. при определени условия може да отидат в графата „Съзнанието определя битието“. Тоест те са израз на собствения ни Висш аз или трансформираното ни астрално тяло и по тях можем да съдим какво представляваме всъщност.

3. Зануляване на кармичния дълг чрез работа

Споменатите болести и неприятности имат за цел ускоряване на развитието на човека в рамките на съответното му прераждане. Ако той е потънал в зависимости и безвремие, болестите са тези, които могат да сложат край на лошите му навици. Ако е изпаднал в летаргия и дните му минават като минути; ако в края на годината не може да си обясни кога са минали всичките тези месеци, сътресенията ще му подействат освежаващо и мобилизиращо. Погледнато извън границите на раждането и смъртта, всяко отклонение от хармонията и безметежността е предоставяне на някаква сметка за плащане. И ние можем да я платим чрез усилията за възстановяване на първоначалното равновесно положение. Ако се е счупила керемида на покрива и когато вали, ни тече на главата, трябва да я сменим.

Това, което възстановява нарушената хармония, се нарича работа. Работа е и оздравяването от внезапно сполетяла ни болест. Когато оздравеем, сме платили дълга си и сметката ни е занулена. В основата на тази дейност стои нещо, което е с една степен по-високо от Висшия аз, а именно Духа Живот на човека или трансформираното му етерно тяло. Негова е грижата когато наблюдаваме например синя лампа, той да породи в душата ни усещането за допълнителния жълт цвят. Духът живот компенсира въздействията, идващи отвън, и възстановява хармонията.

4. Който няма, от него ще се отнеме и това, което има

В “Евангелието от Матея” 25-а глава се говори за някакъв господар, който бива наречен „Небесното царство“. На един от слугите си той дава пет таланта, на втори – два, а на трети – само един, като и им заповядва да пуснат тези пари в обращение, за да принесат умножение на богатството. Всеки от слугите се опитва според способностите и възможностите си да използва максимално добре талантите. На първия с петте таланта те донасят огромна печалба – още пет таланта, вторият също двойно умножава дадените му пари. А третият се изплашва, че може да загуби своя талант и го закопава в земята, за да го върне на господаря си без загуба и за да не се чувства виновен за загубата му.

В края на притчата се казва нещо много интересно: На този, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има. Тук много ясно е показано какво трябва да правим с талантите си: Да ги вложим, да ги завъртим, да ги включим във взаимодействие с другите хора, да ги умножим. А не да ги заровим в земята. И друго нещо прави впечатление: Човекът, който заравя таланта, обосновава постъпката си с недоверие: „Направих го, защото ти си суров и несправедлив“. Тоест на бедните винаги господарят им е виновен.

5. Субстанцията на свободата

А правилният подход според притчата е в доверието към силите, които управляват света и живота ни в частност. Необходимо е и доверие в собствените ни сили, които са същите като силите на света. Да умножим тези таланти, да въвлечем и други хора в делото си, които също да спечелят от него. Да свършим някаква реална работа, която ще доведе до развитие и възстановяване на хармонията. Така стоят нещата и с болестите, и с работата по принцип. Ако чакаме да се разболеем и да се излекуваме, това е ок, но така влизаме в ролята на третия слуга, който не е успял да умножи повереното му богатство и да върне кредита с лихвите. И на него малкото, което има, му се отнема и се дава на първия, който и без това е бил най-богат.

Ако обаче ние изпреварим разболяването и сами си създадем трудности, които да доведат до собственото ни развитие, без нужда да се разболяваме, тогава играта решително се променя. Например вариант е да четем духовна литература, която не е лесна за проумяване, от рода на “Философия на свободата”. Или да правим медитативни упражнения за контрол върху мисълта, чувствата, волята и тъй нататък. Така човек успява да вкара в живота си не само субстанцията на необходимостта или кармата, а и субстанцията на свободата.

6. Свободен капитал и освобождаване от кредита

Ние можем да разделим дейностите си на такива, които трябва да свършим, и такива, които са необходими. За този метод говори надълго и нашироко Игор Фишман. Трябва да свършим това, което сами в условията на свободно вземане на решение сме приели като задължително. Когато веднъж свободно решим да свършим нещо, то трябва да се свърши. А необходимо е това, което идва от кармата, което няма как да не свършиш, тоест обратното на свободата.
Но когато се внесе тази субстанция на свободата, сметката излиза на плюс, а не се занулява. Тогава печелим повече, отколкото трябва да връщаме, и умножаваме капитала си, който сме получили на кредит. Създаваме един вид свободен капитал.

После, ако съдим по случая в притчата, на някои от нас няма да им се наложи да връщат кредита. А на други – нещо повече – ще им дадат да се грижат за по-големи неща, за по-големи проекти. Следователно от отношението на човек към собствената му карма и задължения в голяма степен зависи това, дали ще бъде беден или богат, дали ще е болен или здрав. Също и дали ще увеличава капитала, който е получил на кредит, или ще му се отнеме и малкото, което има. Субстанцията на свободата ще му попречи отново да се разболее или ако все пак го направи, ще се излекува по-лесно. Нещата опират до доверието и до готовността ни да се развиваме, да напуснем зоната си на комфорт без гаранции за битието.

7. Как познанието става творчество, пресътворяване на света

Опитахме се да свържем темата за учудването и благоговеенето пред истината с нашата тема, която разглеждаме тази седмица – за парите и видовете хора, които ги притежават. Това е пример за начин даден текст да се преживее, за да се превърне в познание. Освен прочитането и преразказването на текста, е добре винаги да търсим явления в живота, които биха могли да го обяснят. Например да свържем критицизма на съвременното общество с болестта и недоверието към света и към силите, които го управляват. Способността да се удивляваме пък може да се свърже с готовността да поемем някаква инициатива, да умножим капитала си. Да не скучаем по цял ден, докато заплатата си върви, а заедно с нея някъде изтича и животът ни.

Ключът винаги е в живота, а не в книгите. Книгата само ни насочва къде да търсим. Гьоте пише „Теорията, друже мой, е сива. Зелено е дървото на живота“. Едва когато се насочим към живота в дух на свобода и доверие към по-висшите от нас, тогава ще ни се добави още към това, което имаме. Ако решим, че господарят е лош и несправедлив и заровим имането си, то ще ни се отнеме. Развитието на способностите или увеличаването на капитала става само в сътрудничество с така наречения външен свят и с доверие към света, който е по-висш от нас. То е възможно благодарение на субстанцията на свободата или наричаната от нас Михаилова субстанция. Тя ни позволява да трансформираме света, да преобразяваме реалността по един наистина вълшебен начин. Стига да открием баланса между инициативност и познание, точната пропорция, която ни позволява да пресътворяваме себе си и света.

Вижте и ТОВА:

Тайните на храненето, смъртта и Възкресението (+видео)