Пробиотиците не са модерна прищявка – те са част от човешката история
Когато чуем думата „пробиотици“, често си представяме съвременни хранителни добавки в лъскави опаковки. Но истината е, че хората използват пробиотици – макар и неосъзнато – от хилядолетия. Пробиотиците, тези живи „добри бактерии“, не са откритие на 21 век. Те са естествена част от нашата еволюция, култура и начин на живот.
В тази статия ще проследим историята на пробиотиците – от древните цивилизации през научните открития на 20 век, чак до днешната вълна от персонализирани пробиотични терапии и микробиомен анализ. Това е история, в която храната, науката и човешката интуиция се преплитат.
Първи следи: Пробиотици в древните култури
Още преди да разберем какво е микроб, нашите предци са използвали ферментацията като начин за консервация на храна и подобряване на здравето. Древните египтяни, китайци, индийци и гърци редовно са консумирали ферментирали продукти, богати на естествени пробиотици.
Примери:
- В Индия се е консумирал „дахи“ – вид ферментирало кисело мляко, съдържащо Lactobacillus бактерии.
- В Корея от векове се яде кимчи – ферментирало зеле, богато на Lactobacillus plantarum.
- В Древна Гърция Хипократ е казал: „Всички болести започват в червата“ – далеч преди появата на микробиологията.
Тези култури не са познавали микроскопите, но чрез наблюдение и традиции са съхранили пробиотичната мъдрост.
19-ти век: Началото на научната революция
Истинското разбиране за микробите започва през 19-ти век благодарение на пионери като Луи Пастьор, който открива ролята на микроорганизмите при ферментацията и развалата на храните. Това поставя основите на микробиологията.
Но един руски учен – Иля Мечников – формулира концепцията за пробиотиците, макар терминът още да не съществува. През 1907 г. Мечников, работещ в Института „Пастьор“, наблюдава, че българските селяни, които редовно консумират кисело мляко, живеят по-дълго и по-здравословно. Той предполага, че млечнокиселите бактерии в млякото потискат гнилостните бактерии в червата и удължават живота. Мечников започва да приема ферментирало мляко сам и така поставя началото на съзнателния прием на пробиотици с цел здраве.
Средата на 20 век: Терминът „пробиотици“ се ражда
През 50-те години на 20-ти век учените вече знаят, че някои бактерии не само не са вредни, а са необходими за здравето. Именно тогава се въвежда терминът „пробиотик“ – от гръцкото „pro“ (за) и „bios“ (живот), противоположно на „антибиотик“.
През 1965 г. Lilly и Stillwell използват „пробиотици“, за да опишат вещества, отделяни от микроорганизми, които подпомагат растежа на други полезни бактерии. По-късно дефиницията се променя, за да се отнася до живи организми, които приети в достатъчни количества носят здравни ползи.
От този момент пробиотиците започват да навлизат в хранителната индустрия и фармацията – под формата на капсули, прахчета, напитки и други продукти.
21-ви век: Възходът на микробиома и персонализираните пробиотици
През последните 20 години учените правят революционни открития за човешкия микробиом – екосистема от над 100 трилиона микроорганизми, живеещи в нашето тяло, предимно в червата. Проектът „Human Microbiome Project“ (2007–2016) разкрива, че микробиомът играе роля в храносмилането, имунната защита, психичното здраве, както и във възпалителни и метаболитни заболявания.
Това поставя пробиотиците в нова светлина – не само като хранителни добавки, а като инструмент за балансиране на вътрешната ни екология. Днес пробиотиците се използват не само при гастроентерологични проблеми, но и при тревожност, депресия, кожни заболявания, автоимунни състояния, контрол на теглото и дори за подобряване на съня. С развитието на ДНК анализите се появяват персонализирани пробиотици, съобразени с индивидуалния микробиом на човека.
От ферментация до фармацевтика: Какво следва за пробиотиците?
Историята на пробиотиците не спира дотук. Все по-често се говори за:
- Постбиотици – активни съединения, произведени от пробиотици, които имат ефекти дори без живи бактерии.
- Психобиотици – пробиотици с влияние върху психичното здраве.
- Синбиотици – комбинация от пробиотици и пребиотици за синергичен ефект.
- Фекални трансплантации – екстремни, но обещаващи терапии.
С напредъка на генетиката и микробиомиката бъдещето принадлежи на интелигентни, таргетирани пробиотични терапии, адаптирани спрямо нуждите на всеки организъм.
Древна мъдрост, срещната със съвременна наука
От глинените съдове с ферментирало мляко в планините на България до лабораториите на НАСА, които изследват пробиотици за астронавтите – историята на пробиотиците е пътуване на човешката интуиция, науката и еволюцията. Да използваме пробиотици днес означава не просто да следваме тренд, а да възстановим връзката между човека и неговата вътрешна екосистема.
При избора на пробиотик е важно да изберете продукт с гаранция за жизнеспособност на бактериите до края на срока на годност, за да сте сигурни в ефективността. Doppelherz system OMNI Pro 10 е отличен пример за пробиотик, комбиниращ традиция, наука и надеждност.
Марта Савова е журналист и писател, специализиран в областите здравеопазване, технологии и наука. С над 20-годишен опит в сферата, тя е публикувала множество изследователски статии и има страст към споделянето на знания. Марта е редовен сътрудник на различни медии.