Откъде идват зомбитата и световният кошмар или Смърт и възкресение в живота на човека

За да продължиш еволюцията си, за да се развиваш нагоре, а не надолу към маймуните, е необходимо първо да допуснеш мисълта, че има нещо по-голямо от теб.

Това става ясно от книгата “Как се постигат…”, половината абзац, който разглеждаме днес^[1]“Ако не се проникнем с дълбоко усещане, че има нещо по-високо от самите нас, ние няма да намерим в себе си и … Continue reading.

Сега цялата господстваща материалистическа и марксическа религия се опитва да ни убеди, че всичко зависи само от нас. Според нея няма нещо по-горно, пред което да отговаряме за постъпките, мислите и думите си. Човекът е непобедим и всесилен, а действията му са ненаказуеми, ако не го хванат. Такава е днешната религия: “Кради, мами, няма лошо да крадеш, стига да не те хванат”. Ако има нещо мистериозно и неразбираемо в живота около нас, това е така, защото науката още не го е обяснила. Но като го обясни един ден – то ще стане също толкова прозаично и глупаво, колкото е сивият живот на нормалните хора.

Човекът: Всесилен и… внезапно смъртен

Това съзнание да крадеш, само да не те хванат, не е типично социалистическо, макар че много хора го знаем от социализма. То съществува и днес. Всъщност социализмът е логично следствие от материализма, затова не бива да очакваме резки промени при така наречения “преход към капитализма”. Този възглед с всемогъществото и всезнайството на човека е брилянтно опроверган в първите страници на „Майстора и Маргарита“. “Човек е смъртен, но това би било само половината беда – казва Воланд. Лошото е, че човекът понякога е внезапно смъртен, ето в какво се намира фокусът. И въобще не може да каже какво ще прави довечера.”^[2]„Да, человек смертен, но это было бы еще полбеды. Плохо то, что он иногда внезапно смертен, вот в чем фокус! И … Continue reading

Хармония на злото: Червеи и всемогъщество

Тук виждаме, че спорят две сили. Едната ни внушава гордост и чувство за безнаказаност. А другата – че сме нищожества, че нищо не зависи от нас, защото сме само част от един застинал свят с непроменими правила. “Разстрел и след разстрела червеи” – е ситуацията.^[3]Разстрел, и след разстрела — червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе … Continue reading Името Воланд, което се използва за героя на Булгаков, според Уикипедия е френският еквивалент на древноперсийския Ариман или Сатана. А Луцифер, змията, е другият, богът на безнаказаността и безотговорността. Така тези две сили хем спорят, хем се и допълват в съвременния светоглед на човечеството. Ние хем сме венецът на природата и нищо не може да се опре пред проницателността на разсъдъчния ни интелект. Хем и сме незначителни пред машината на историята, олигарсите и рептилите.

Впрочем по темата ни за смъртта и възкресението може да кажем следното: Единият от двамата – Луцифер или Дявола, иска да ни убеди, че Христос въобще не е никакъв бог, защото бог е само човекът. Еволюцията е приключила. Повече няма накъде. А другият – Ариман, ни казва, че няма никакво възкресение. Че е важно само да доживееш до утре. Защото после идват червеите. Последното е много модерно през последните 1-2 години покрай коронаистерията. И така двете сили уж спорят, а всъщност се допълват в една чудесна марксистко-дарвинска хармония на злото.

Портата на смъртта и смирението и Възкресението

Извън този светоглед също се намира подобна двоичност, но тя не натиска главата на човека надолу в калта, нито го праща да лети с ракета. Тя отключва портата на развитието: От едната страна стои висшето познание, което е напълно достъпно за човека. Разкрива едно мислене без участието на мозъка, съществуването на вечната неунищожима индивидуалност на всеки. Защото ако мисленето беше продукт на мозъка, как щеше да мисли душата, след като тялото умре?

А от другата страна е смирението, преклонението пред съществата, които са по-високо от нас и до нивото на които бихме искали да достигнем. За да получим достъп до еволюцията в посока към по-висши от хомо сапиенс форми на съществуване, трябва да се смирим. Това е един от ефектите, които се постигат чрез смъртта. И тук внушението на Ариман/Воланд е полезно: “Човек не просто е смъртен, той е внезапно смъртен”. Смъртта и смирението неслучайно звучат сходно на български. Те просто имат сходни функции.

От другата страна е възкресението, което ни се дава всеки ден, когато се събуждаме. Вечер заспиваме и един вид умираме, минаваме Портата на смъртта, а всяка сутрин, когато се събуждаме, всъщност възкръсваме и виждаме как заедно с нас възкръсва и целият наш свят. И точното изречение от “Как се постигат…” звучи така: “Висините на Духа могат да бъдат превзети само ако се мине през портата на смирението.” Тази дума – “порта” я намираме и в оригинала, и в английския превод. Смирението, както и смъртта, представлява една порта.

Мислене без участието на мозъка и страхът от смъртта

Значи и за смъртта, и за познанието имаме Порта, през която се минава. Тя може би е нещото, което е пропуснал Имануел Кант, когато е говорел за “границите на познанието”. Смирението е КПП на тази граница. За да я преминеш, трябва така да разшириш съзнанието си, че да влезеш в Духовния свят. Там ти ще разбереш, че съществува и мислене без участието на мозъка. Това е имагинативното мислене, вид обективно мислене, което достига до формите, стоящи зад видимите неща. Такъв вид медитативно мислене може да се окачестви с понятието “ясновиждане”.

Или както се каза в един хубав филм, който скоро гледах – “Деветият живот на Луис Дракс”, “Виждането и мисленето са едно и също нещо, когато затвориш очи, като сън, само че ти избираш какво да се случи в него”^[4]“Seeing and thinking are the same thing when your eyes are closed, like a dream, but you choose what happens.” – The 9th Life of Louis Drax, 2016. Това може да се каже само от човек, който се е научил да наблюдава собственото си мислене.

Убеди ли се, че такова мислене е възможно и че то е независимо от физическото тяло, човек спира да се страхува от смъртта. Но за целта трябва да премине през Портата. Портата на смъртта и Портата на смирението до голяма степен са една и съща порта. През нея влизаш в Духовния свят. От другата страна се вижда, че е умряла само илюзията. Онзи, който е мислел и следователно е съществувал, е умрял. А другият, който го е наблюдавал докато мисли и го е насочвал по тежките пътища на съдбата му, той е оцелял. Или по-точно е възкръснал.

Откъде се появяват зомбитата?

Хората се страхуват от смъртта и от духовния свят, а спането смятат за загубено време. Защото макар и в локдаун, и под карантина, дневният им живот им е мил. Ариман ги е убедил, че той е единствен и извън него има само червеи с остри стоманени зъби, които постоянно се чудят откъде да те почнат.
Този страх е донякъде оправдан, защото ако Духовният свят наистина съществува, това би значело, че ние ще отговаряме за всяка своя постъпка, за всяка своя тайна мисъл или дума.

Няма такова тайно нещо, което да не стане явно – пише в Евангелието^[5]“…няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе … Continue reading. И това е притеснително.
Но след като човек е толкова съвършен и няма нужда от някой по-висш, пред когото да отговаря, това значи и край на еволюцията му. Напред няма накъде. При цялата тази хубост сърце не ти дава да се развиваш. Има път само назад – към маймуните или надолу към машините. Това са двата пътя, които стоят пред съвременния човек. За него познанието има граници, а смирението е остаряла дума. Тя е от времето, когато хората са били изключително прости и наивни. И днес човекът някак си успява да поеме и по двата пътя едновременно: хем да се маймунизира, хем и да се автоматизира. Нищо не е така страшно за него, както одухотворяването, при което на всичкото отгоре отговаряш и за поведението си.

Но има и друг момент. В лекцията си от 18 ноември 1917 г. (GA 178), има я на български, Рудолф Щайнер пише, че от един момент нататък закоравелите материалисти няма да могат след смъртта си да влязат в духовния свят. Те ще останат в земната сфера. Хем ще умрат, хем и не съвсем. Описанието напомня малко за живите мъртви или зомбитата от филмите на ужасите.^[6]“Само души, които имат известна връзка с духовния свят, преминават през портата на смъртта така, че навлизат … Continue reading

Видяхме, че гаранциите за битието не струват

В един момент се оказва, че за много от нас временният дневен живот е по-ценен от вечния живот и възкресението. Нищо че сме съзнателни само когато не спим, но и тогава е много съмнително – доколко сме съзнателни. За добро или за да ни изнервя, светът постоянно ни показва, че когато разсъждаваме така, всъщност не сме прави. Възкресението присъства навсякъде около нас: И в природния цикъл на растенията и животните, и в годишния кръговрат на сезоните, и в 7-годишните периоди на биографията ни, и в космическите ритми, които може да се наблюдават, ако човек вдигне поглед от телефона си. И т.н. Възкресението е нещо, което постоянно ни съпътства. За да го видим обаче, трябва да се смирим. Да изпитаме чувство на благоговение и преклонение пред нещата, които са по-големи от нас. И да не се страхуваме толкова от вируси. Вирусите може да убият тялото, но не могат да убият душата.^[7]“Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от … Continue reading

Минавайки през портата на смирението, ние сами можем да се убедим в това. Стига да не се страхуваме толкова и да не се превъзнасяме колко сме всемогъщи. Пандемията успя да ни убеди, че всички гаранции за стабилност могат да си заминат за един ден. Че не бива да търсим доказателства за непогрешимостта си. Друг поръчва музиката, не ние. Девизът на Бирената партия “Който оцелее, ще закусва”, се трансформира в “Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно.” ^[8]/Матей 5:3/. Човек може да има власт над живота и смъртта, но това става само ако успее да мине през Портата на смирението. Тя е, през която може да се стигне до Възкресение. Щом природата може да възкръсва постоянно, значи и ние можем!

Георги Календеров

Уж невъзможното единство със света | Как се постигат познания за висшите светове – 3

Ето и самото видео с презентацията: