Продължаваме с разглеждането на третия абзац от книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ от Рудолф Щайнер.
Един основен философски проблем е засегнат в тази иначе малка част от текста на цялата книга. Усещането, че сме отделени от света, е причината да се появят религията, изкуството и науката. Те всячески се опитват да хвърлят „мост“ между Аза и света, между „вътрешния“ и „външния“ свят на човека.
Но всяко по-безпристрастно наблюдение ще ни наведе на мисълта, че това разделение е твърде субективно. То съществува само в съзнанието на този, който нарича себе си „Аз“ и за никого другиго, който го наблюдава. Дори това усещане не е налично през цялото време в съзнанието на самия този Аз. Например докато спи или докато се намира в така нареченото „извънредно състояние“ (когато се опитва да се наблюдава отстрани). В такива случаи той забелязва, че изобщо не е отделен от света, а е част от него, както са масата, леглото, дърветата и жилищният блок отсреща.
Но чувството е толкова силно, че е в състояние цял живот да причинява на човека неимоверни страдания и да го кара да извършва безразсъдни постъпки, за да възстанови „изгубеното“ си единство със света. В тази част от текста Рудолф Щайнер загатва, че четенето на тази книга е в състояние да ликвидира отделеността, разкривайки ни „тайните на света“. Те не са тайни, защото някой ги крие от нас, а защото още не сме се научили да четем писмеността, езика, с който този свят ни говори. Но това е поправимо. Трябва просто да се научим, да станем грамотни.
(Това, което четете, е част от по-голяма статия, която започва ТУК!)
Съдържание:
Подформа 3.А. Търсене на единство със света
В третия абзац[1]Мнозина вярват, че учителите, които могат да дадат пояснение за висшите знания, трябва да бъдат търсени тук и … Continue reading се случва нещо особено интересно, за него ще поговорим малко по-подробно[2]другите вече сме разгледали в детайли в групата “Упражнения по медитация за начинаещи” във Фейсбук. Той може да се раздели на три части. В първата (4 изречения):
- кандидатите се стремят към висшето познание, но
- от друга страна и то се стреми към тях.
Първата подформа от абзаца 3.А.
Подчертано е, че този стремеж се движи в две посоки. Имаме една двоичност. Ин и Ян. Това напомня за двата потока, за които говори Рудолф Щайнер – от бъдещето към миналото и обратно, и за зодиакалния символ на Рака.
В тези четири изречения кандидатът извървява пътя от подготовката, през физическото и етерното си развитие, за да стигне до астралното ниво. Повтарят се мотивите от предишните абзаци: „Сериозност“, „пред никаква пречка“, „при всички обстоятелства“.
1. „Крилцето“ или отварящата квадратна скоба
Във въвеждащото първо изречение имаме „вяра“, че духовните учители „трябва да бъдат търсени тук и там“ (на английски: “at one place or another“). Тоест това е нагласата преди първата стъпка. С вярата напред! Все още сме слепи и само чрез вяра виждаме.
Трите части на абзаца и 4-те + 1 нива.
2. Физическо ниво
Във физическата реалност на второто изречение обаче забелязваме, че задачата има две компоненти. Наблюдателят и обектът са отделени един от друг. Аз тук, той – там. Мъка! Това е наречено „подробности“, но те се оказват важни. Човекът в неговото спящо състояние, сънуващ света чрез вярата си, се оказва пред едно важно раздвоение.
3. Етерно ниво
На етерното ниво на третото изречение се намира първата съставка – сериозността, която познаваме от предишните абзаци:
- сериозността,
- упражненията, които правим,
- навиците, които си създаваме,
- препятствията, които ни се изпречват.
Благодарение на тях напредъкът в желаната посока става изобщо възможен. Тук виждаме на първо място сериозността, която се иска („кандидатът да е сериозен“), после идва постоянството – да не се отказваме като младежа от първия абзац. („Да не отстъпваме пред условията и пречките“): Всички тези препятствия се дават за наше добро и за развитието ни.
И накрая в изречението се подчертава, че целта е да бъдем въведени в “тайните на света”. Тоест се обещава, ако удовлетворим условията, това разделение между “Аз” и “Свят” да бъде преодоляно. Да се постигне единството. Това е целта на познанието – да ликвидира чувството, че сме разделени със света.
Само Азът и то само докато е в тялото, се възприема като отделен от света. Ако някой друг или ти самият се погледнеш отвън, отстрани – като чужд човек, веднага ще забележиш, че разделението е строго субективно и временно. То съществува само в часовете, когато си буден и само в дневното ти съзнание. За всички други наблюдатели, които те гледат отвън, ти си част от света, обект. Но другите на свой ред имат проблем със себе си. Струва си да се помисли върху това!
4. Астралното ниво
На астрално ниво в четвъртото изречение виждаме втория поток – как самото посвещение ни търси и „при всички обстоятелства“ ще ни намери. Самият този трети абзац се явява астрален, затова и тук сякаш става “отключването” на портата. Вече посвещението не само “се стреми към нас”, но и успява “да ни намери”. Ако дадем доказателство, че сме сериозни, задълбочени и ангажирани с този стремеж, посвещението ще ни намери, където и да сме.[3]На това място в оригинала и в английския превод не пише, че посветеният ще ни намери, а че посвещение ще се … Continue reading
Следва: Какво значи да си узрял за висшето познание?
Бележки под линия:
| ↑1 | Мнозина вярват, че учителите, които могат да дадат пояснение за висшите знания, трябва да бъдат търсени тук и там. В случая има две важни подробности. Първо, всеки сериозен кандидат за висшето познание няма да отстъпи пред никакво условие, пред никаква пречка, за да открие посветения, който може да го въведе във висшите тайни на света. От друга страна, за всеки трябва да е ясно, че ако сериозно и дълбоко се стреми към познанието, Посветеният при всички обстоятелства ще го намери. Защото всред Посветените цари един единствен закон, който не им позволява да отказват на нито един търсещ човек правото му на познание. Но съществува и друг естествен закон, който забранява да се предава дори и най-малката част от тайното знание на тези, които не са достойни за него. Колкото по-съвършен е Посветеният, толкова по-строго спазва той тези два закона. Духовната връзка, която свързва всички Посветени, няма външни очертания, но споменатите два закона са именно онази спойка, която осигурява нейното здраво единство. Ти можеш и да си в най-интимно приятелство с един Посветен: и все пак ще си далеч от него дотогава, докато сам не станеш посветен. Ти можеш и да се радваш на неговата обич: но той няма да ти повери своята тайна, ако не си узрял за нея. Ти можеш да го ласкаеш, да го измъчваш: нищо не е в състояние да го застави, така че да ти открие нещо, което той не смее да направи, докато ти не си подготвен да го разбереш правилно. |
|---|---|
| ↑2 | другите вече сме разгледали в детайли в групата “Упражнения по медитация за начинаещи” във Фейсбук |
| ↑3 | На това място в оригинала и в английския превод не пише, че посветеният ще ни намери, а че посвещение ще се намери. Ето какво четем в книгата: “От друга страна, за всеки трябва да е ясно, че ако сериозно и дълбоко се стреми към познанието, Посветеният при всички обстоятелства ще го намери.” Тоест не бива да се предоверяваме и да слагаме непременно грешен акцент, че някой посветен в общоприетия му вид ни търси под дърво и камък, че ще ни намери, ще ни се обади по телефона и ще ни покани да пием кафе. |