Техники за забавяне на вътрешния ритъм | Как се постигат познания за висшите светове – 2

Понятието „забавяне на вътрешния ритъм“ става особено актуално през последните десетилетия, заедно с напредването на технологиите и техниката.

Човекът се оказва въвлечен в надпревара с времето, която все повече го тласка към това, да забрави за собствения си Аз.

Техника на продължаващото четене

(Първата част на този текст е ТУК: Защо книгите на Рудолф Щайнер не са лесни за четене).

Книгата “Как се постигат познания за висшите светове” е написана така, че да се чете успоредно с процеса на духовното посвещение. Ако вместо да бързаме, се опитаме да забавим вътрешния си ритъм и да отделяме на всеки абзац достатъчно време, ще имаме по-добри резултати. Така текстът, а също и стоящото зад него, ще бъдат по-лесни за възприемане от нас.

“Достатъчно време” може да означава и няколко дни, и няколко седмици, които да посветим на всеки отделен абзац. Също и периодично в бъдеще да се връщаме към него (през годините), да го видим как изглежда в контекста на другите параграфи. А най-добре е да се опитаме да го погледнем и на фона на цялото, доколкото на дадения етап, в който се намираме, то е благоволило да ни се разкрие.

Защото движението на “повествованието” в тази книга, както казахме, не е линейно. То е кръгово, вълнообразно или спираловидно в зависимост от гледната точка. И за да можем да следваме мисълта, на нас ще ни е необходимо постоянно да се връщаме назад, да откриваме повторения, полярности между повторенията, елементи на развитието (промяната) и точките на инверсия: “горните” и “долните” екстремуми, където мисълта, така да се каже, прави завой след завой.

Нека преди да минем към първия абзац на „Как се постигат…“, да опишем някои от по-популярните методи за забавяне на вътрешния ритъм:

• Рисуването (при някои гениални художници то може да става и по-набързо, но в общия случай картините, изпипани в детайли, се радват на по-голям интерес от купувачите. А те си искат време. Много време).
• Музицирането (ако оркестър от 15 души изсвири „Деветата симфония“ на Бетовен за час и 10 минути, то за колко време ще я изсвирят 45-има музиканти – се питаше в един виц).
• Упражнение да разтваряш пръстите на ръката си бавно, примерно за 15 минути. Това е изключително полезно упражнение, когато искаш да усетиш себе си и волята си.
• Разтягане на ластик между всеки два пръста, бавно.
• Бавно ходене навън. Примерно със скорост от 1 километър в час. Нищо, че ще ви помислят за луди.
• Четене на Рудолф Щайнер, по начина, който разглеждаме в тази поредица от статии.
• И много други начини има, разбира се.

Спомнете си как като деца ви се е налагало да се качите в движение на въртележка. Тогава може би за първи път сте разбрали какво е да се хармонизираш с нечий ритъм. Трябвало е да се затичате и да тичате в кръг със същата кръгова скорост, която въртележката е развивала. И когато изравните вътрешния си ритъм, е можело да се качите. Не успеете ли, падането е било твърде вероятно.

В много житейски отношения нещата стоят по същия начин.

• Ако не се хармонизирате с ритъма на деня и нощта, скоро рискувате да се разболеете.
• Ако не уцелите естествения ритъм (собствената честота) в някоя своя връзка – избързате или закъснеете, може да останете сами.
• Подобно нещо се случва и при четенето на Рудолф Щайнер. Ако не успеете да постигнете подходящия ритъм на четене, вероятно няма да разберете нищо.

От друга страна забавите ли ритъма си на работа, забелязвате как резултатите се увеличават – и качествено, и количествено:

• Измъкнете ли се от хаоса, в който сте въвлечени от нашата цивилизация,
• заглушите ли гласа на двойника, който постоянно ви натяква: „Бързо, бързо, бързо!“,
• спрете ли нотификациите на Фейсбук и всички възможни месинджъри и месинджърчета,

изведнъж виждате, че времето сякаш се разширява.

Първият абзац: Западният човек в неговата спяща будност

В първия абзац^[1]Първият абзац: У всеки човек са стаени способности, благодарение на които той може да постигне познания за … Continue reading можем да забележим, че става дума за една категория хора, които много се стремят да достигнат познание за висшите светове, но лесно се отказват, не са сериозни. Подобни са на категорията читатели, които вече разгледахме. Те са натоварени с прекалено голямо количество предразсъдъци и са жертва на тежки материалистически внушения. Тях те наричат „свое мнение” или пък „научно доказани факти”.

Тези читатели бързо достигат до портата, през която се влиза в духовния свят, но също така и бързо се отказват. Ако нещо не съответства на предварително изградената им представа за света, те се разочароват и разколебават.

Този тип хора напомнят за някого, който се намира в края на пубертета или в първите години след 21. Представител и олицетворение на т.нар. сетивна душа. На него изведнъж в живота му потръгва. Отнякъде му падат сериозни финансови активи, повяват се възможности за бързо развитие или просто получава рязък напредък. След това също така рязко всички придобивки му се отнемат. Сякаш на такъв човек някой му е отворил замалко прозорчето към Рая, за да види какво го очаква, ако се потруди. С него се е случило чудо, после чудото е престанало да действа и се е оказал обратно в реалността.

Такъв вид читатели би трябвало да поработят върху развиването на своите способности за възприемане. Това би им дало определени сили, за да напредват, без да се отказват. И отново да опитат – с повече търпение и по-малко предвзетост, да разширят границите на познанието си. Щом се почувстват отново готови, пак да атакуват подстъпите на духовния свят.

Първият абзац ни представя забързания човек на Западната цивилизация. Той може да участва в десетки срещи днес, да изгледа много презентации и дори да прочете цяла книга за духовното си усъвършенстване. Но не може да намери „онези пет минути“, в които да остане сам със себе си и да направи крачката към истинското себепознание. Това е човекът на физическото ниво. Него медитацията го интересува само дотолкова, доколкото може да му позволи да изчисти главата си от мисли. И да забрави, че съществува.

Важно е да обърнем внимание, че ключовата дума в първото изречение на книгата е “дремят”^[2]В българския превод са го превели като “са стаени”: У всеки човек са стаени способности, благодарение на … Continue reading Дремят там едни способности у всеки човек, чрез които той може (евентуално) да постигне това и онова. Стига да се събуди. Сега-засега обаче си спи. Нищо че животът му изглежда толкова динамичен! Това е състоянието на спяща будност. В него човекът е нещо като мислещ кристал. Мисли, че мисли, следователно мисли, че съществува.

Вторият абзац: Въпросите като начин за пробуждане

Във втория абзац^[3]Вторият абзац:Онези, които са посветени в естеството на Тайната Наука, съвсем не се учудват, че непосветените … Continue reading се говори за границите, които трябва да се разширят. Как биха могли да научат хората нещо, което не знаят, ако не задават въпроси? – пита авторът. И как биха се интересували от нещо, за чието съществуване не подозират? Какъв мотив биха имали те да изучат духовния свят, ако светогледът им е основан на твърдения като тези:

• че са маймуни с разум. Имат разум, макар и възхитителен, но все пак принадлежат към групата на животните;
• че когато мислят, всъщност материята мисли вместо тях с помощта на електричеството;
• че чувствата им са химия;
• че се излюпват от яйце като кокошките, без това яйце да е породено от духа и от вечната им индивидуалност;
• че могат да постигнат безсмъртие, ако паметта им се запише на електронен носител;
• и т.н. аксиоми и вярвания, част от религията на материализма.

В същия този втори абзац читателите ще открият, че за тях знанието за висшите светове е като един вид писменост, която е тайна за неумеещите да я дешифрират. И че ако искат да се научат, ще трябва да започнат от азбуката. Тази азбука, както ще стане ясно по-късно в книгата, има за букви събитията, преживяванията и съществата, стоящи зад тях.

Именно благодарение на вглеждането в тези знаци на съдбата и вслушването в по-опитните (учители, ментори), типът “сетивна душа” постепенно разширява съзнанието си и се развива до следващия си “стадий”: разсъдъчната душа. Това е времето, в което човек започва малко или повече да си задава въпроси. Въпросите са винаги по-живи от отговорите, особено ако той се старае да запамети тези отговори и да ги ползва по-нататък като шаблон. Разсъдъчното мислене има тази способност да умъртвява откровенията. То предпочита винаги да минава по един и същи път и да не се обременява постоянно да търси живи отговори. Неговият път е най-прекият път към смъртта приживе.

А всеки жив отговор е винаги различен и зависи от много неща:

• от мига,
• от границите на познанието, които има питащият в конкретния момент,
• от другите хора,
• от времето на годината,
• от часа на денонощието и
• т.н.

Отговорът, до който сме достигнали вчера, може да не е валиден днес. Днешният отговор може да е точно противоположен на отговора на същия въпрос, който беше зададен вчера. Въпросът “Колко е часът?” няма как да е един и същи в 16:20 и в 16:45 и да е верен. Така и другите отговори се различават по нещо, въпреки че въпросът, който стои в основата им е еднакъв.

Въпросите са кармични подтици към пробуждане и разширяване на съзнанието. Ако човек не си ги задава и не търси актуалните им отговори, скоро заспива отново. На това ниво той е като растение с разсъдък и памет. Има проблясъци, но не е самостоятелно същество. Някой трябва да му каже къде да расте, да го посади. На този еволюционен етап, може да се каже, той е все още далеч от маймуните, на които приписва собствения си произход.

Следва: Как се постига уж невъзможното единство със света по медитативен начин.